Пропускане към основното съдържание

Публикации

Аладжа манастир

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата ( костница ) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис. След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен. На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват,че “Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха ( IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-г...
Скорошни публикации

Крепост Овеч - Провадия

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия , на 53км западно от град Варна и на 410км източно от гр. София. В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско  Проват . Българите я наричат  Овеч , а турците  Таш хисар  (в превод от тур. –  каменна крепост ). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІв до първите десетилетия на VІІв и след това от Х–ХІ до края на ХVІІв. Крепостта е населявана последователно от  траки ,  римляни ,  византийци ,  българи ,  турци . Свързват името й с управлението на  цар Ивайло  (1277г–1280г), с похода на  граф Амедей VІ Савойски  (1366г) и похода на  полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело  ( Варненчик ) (1444г). Крепостта има три входа . Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със соб...

Побити камъни

Природният феномен “Побити камъни”, разположен на север и юг от Белославското езеро, представлява разкрития на еоценски пясъци, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора. Впечатляващият ландшафт на побитите камъни се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития. Най-известна е групата „Център – Юг”. Тя е разположена на 18 км. западно от гр. Варна. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, високи до 6 м., издигащи се главно южно от старото шосе Варна-Девня. За произхода на „Побитите камъни” са предложени много хипотези, които могат да бъдат обединени в две основни групи, първата от които застъпва неорганичния произход на колоните, а втората техния органичен произход. При първата група твърденията предполагат механично оформяне на структурите чрез ерозионни процеси под действието на атмосферата и водата, морския прибой, изветряне или инфилтрация на подпочвени води. Според привържениците на органичния произход каменните колон...